Познаваме ги толкова добре, че сме спрели да им обръщаме внимание. Приемаме ги за факти от реалността, за сценични декори, каквато те не са. Разказваме ги умищлено или без да се усетим. През цялата история на човечеството са разказвани истории, които омаловажават, демонизират или принизяват отделни личности или цели групи от хора. Използвани от лидери, този тип истории имат за цел да провокират усещане за ексклузивна принадлежност към кръга, очертан от самия лидер. Тази принадлежност може да е свързана с чувство за гордост от по-високия статус на “избарни”. „Ти си специален. Вие сте специални.“ – това е скритото послание. Дори не е нужно да се изрича на глас “Другите не са като теб. Всеки, който е различен от нас, е недостоен.” Така тези, които не са избрани и специални, се превръщат в мишени, в изтривалки, в абстракция… Сведени са до обекти без право на избор, хуманността им е изтрита. Превръщат се в сценични декори, каквито те не са.
Този тип деструктивни истории работят добре в краткосрочен план. Използват се най-често от лидери, които контролират чрез страх (от изключване) или такива, които ръководени предимно от своите лични егоцентрични цели, изграждат около себе си доверен кръг от…слуги на техните интереси. За съжаление никой лидер не е застрахован от подобни истории. Зад наглед безкористно и добро намерение съвсем спокойно може да стои една такава история на изключване.
Аз самата съм разказвала на екипа си (многократно при това) колко по-добри са те в сравнение с колегите им в Индия. И съм си вярвала. Историите работят така – колкото повече ги повтаряте, колкото повече глави кимат разбиращо в отклик на разказаното (или така изглежда), толкова повече влизате в илюзията, че са верни. Но това, разбира се, е илюзия. Като остро камъче попаднало незнайно как в грижливо лъснатата обувка, истината продължава да напомня за себе си.
Тогава смятах, че е оправдано и правилно. Причини много, ето една: защото ролята автор техническа документация е изключена от специалната група на инженерите.
„Тех райтърите не са технически, тех райтърите не са инженери, тех райтърите са копи-пейстъри, тех райтърите не може да взимат заплати като на инженерите, защото не са технически. Работата на тех райтърите не е важна за компанията, важна е работата на инженерите.“
Това е само малка част от историите, които дочуваме в коридорите и конферентните зали – за себе си. Истории на изключване, насочени срещу нас. И от тях боли. Сигурна съм всеки, който работи или някога по каквато и да е причина е работил като автор на техническа документация, е чул такава история и го е заболяло. Повече отколкото острото камъче в обувката.
Смятала съм, че малко допълнително самочувствие ще поправи щетите от ежедневното омаловажаване на работата ни. Надявала съм се, че това ще поддържа мотивацията на екипа по-стабилна, по-висока. А не се ли стремим всички към висока продуктивност, високо качество, които произтичат само и единствено от висока мотивация? И това самочувствие, което се опитвам да създам, е съвсем заслужено самочувствие – вярвала съм – защото ние държим на качеството, а те – Индийските ни колеги – не, пък взимат заплати като нашите, че и по-големи. Защото… и още много причини.
Едно е сигурно – търси ли човек причини, ще намери. Е, може да е имало нещо вярно в това за качеството, а може да няма и много вярно в това, че работата на тех райтърите не е техническа. Истината винаги е субективна, а и ценноста, която носят историите е не Истината с главно “И”, а автентичността им. Това, което не е автентично (или истинно) в историята, която аз съм разказвала на екипа си е моята лична несигурност. Изпитвала съм полу-осъзнат ужас от перспективата да съм начело на посредствен екип. Прикрила съм го с красива история за превъзходство над удобна група от хора, които са удобно далеч, че да чуят какви ги плещя. Егото ми, милото, макар и възголемичко, е решило да противодейства на изключващата корпоративна митология с изключващи истории. Съдейки по последствията и съвременните нива на самочувствие на екипа – неуспешно.
А наивната, и красива лъжа, която съм повтаряла на себе си е, че съм толкова добър лидер, че мога да създам самочувствие на цял екип. Самочувствието всеки сам си го създава, то е толкова лично, колкото… четката за зъби. И по подобен начин – използва се всеки ден, даже по два пъти 🙂