Астролозите го наричат Големият – той е Големият злосторник, Големият страж. Наричат го още и Господарят – Господарят на времето, Господарят на целият видим наш свят, в неговите ръце е законът на кармата, на последствията. И ако тези страховити имена не ви стряскат, просто си припомнете мита за Сатурн, който изяжда своите деца, за да не го измести някой по-млад и талантлив от върховното му господство на Олимп. Нима не се случва същото и в корпорациите…

Моите мениджъри може да си мислят, че са ми шефове и моята професионална съдба е в техните ръце, но това съвсем не е така. Може да се държат като господарите капиталисти, които имат властта да принуждават такива като мен, родени в някоя по-бедна част на света, да работят свръх силите, свръх времето и свръх желанието си. Може дори да вярват, че такива като мен ще склонят глава, ще си замълчат и ще теглят хомота, просто защото нямат друг избор. Просто защото не сме от Олимп. Или Силициевата долина. И те донякъде са прави, защото с ролята, която приемат, с действията и отношението си към нас – различните, те въплъщават Сатурн. Не осъзнават, че има опасност и за тях. Да се вживеят твърде много в ролята си и да повярват, че те са истинските богове. Опасността за такива като мен е да повярваме, че някой отвън може да определи границите ни. Че някой друг строи затворите ни.
Трудно е да прозреш зад външните събития, трудно е да видиш с просто око зад Сатурн. Той е последната видима планета от Слънчевата ни система. Последен страж на границата между нашия свят и невидимия космос отвъд. Светлинката в края на тунелната реалност, където започва непознаваемото. Или въображението. Той е тънката граница между видимото и невидимото. Какво има там? Какво има отвъд ограниченията, неудовлетвореността, страданието и депресията? Какво има отвъд отговорностите, амбициите и кариерата? Отвъд всички онези структури, от които изграждаме собствените си замъци и собствените си затвори? Уроци, ето какво.
Сатурн е строгият безкомпромисен учител, който те изправя на дъската точно, когато си най-малко подготвен. Разсеяните, мечтателни ученици никак не го харесват, защото той безмилостно разкрива реалността, а тя не винаги е красива. А, ако се провалиш на изпита?… Ами, връща те обратно да повтаряш урока или направо класа. Когато се явиш на поправката, с изненада установяваш, че този път изпитът е по-труден от предишния. Пък ти си вече няколко години по-стар и няколко степени по-уморен. Осъзнаваш колко голям е рискът да се провалиш отново. А Сатурн си върви бавно, спокойно… Какво пък, той не бърза за никъде. Неговата орбитална разходка е малко повече от 29 години. Ако сте решили да не научите нищо, той няма проблем с това.
Но Сатурн – освен всички онези страшни неща, за които вече стана дума – е и строител. Ще ви осигури и тухлите, и цимента, че и хоросана да замажете постройката. Само план няма да ви даде. Ще се усмихне благосклонно и посланието в тази усмивка е: „Ти си творецът. Свободен си да направиш свой план“. Има ли нещо по-велико и по-трудно от това да си творец?
Предстои ми да разбера.Транзитният Сатурн приближава най-високата точка в моята астрологична карта. Medium Coeli (MC). Средата на небето. Там Слънцето е достигнало своя зенит в деня на моето раждане. Там е отпечатъкът на най-високите ми стремежи, амбиции и постижения. Всичко по-ниско от тази точка е провал или компромис. Ще съгради или ще разруши света ми Сатурн? Ще ме възнагради или ще ме накаже? Ако питате мен, тези мои мениджъри са си живо наказание. Тайно се надявам да ме възнагради – ако не с директорска позиция, то поне да смени мениджърите ми с някои по-разбрани, по-подкрепящи, по-… човечни екземпляри?
Но, дали?