Март 1781 г.
Уилям Хършел, музикант и астроном, забелязва обект в знака Близнаци. Месец по-късно изпраща доклад до Кралското Астрономично Дружество, в който оповестява, че отвъд орбитата на Сатурн има друга планета. Уилям предвидливо нарича новооткритата планета Грегорианска звезда (Georgium sidus) в чест на своя Крал Джордж III. Това със сигурност е добър ход за кариерата му, тъй като по-късно същата година той получава званието „Кралски Астроном”. Тази Грегорианска звезда е Уран. Любимецът на астролозите. Но коя е жената до Хършел изобразена на литографията от 1896 година? Онази, която с любящ поглед му поднася чай? Не, тази жена не е негова съпруга. Колкото и да не си личи, тя също е астроном. Но нека нейната самоличност остане загадка. За сега.
Август 1782 г.
Тя – жената от литографията – озаглавява първата страница от една празна тетрадка:
- Това е, което наричам записи на моите комети
- Комети и Писма
- Книга на наблюденията
Преди тази дата, тайнствената героиня на тази история е водела и организирала записките от наблюденията на музиканта-астроном Уилям Хършел. Може да се каже, че стартирането на собствена астрономична дейност е от огромно значение в нейния живот и напълно оправдава необичайния брой заглавия в тетрадката. Само половин година по-късно, тази жена-астроном, вече има свои собствени открития. Иронично или не, първото й признато откритие е това на галактиката джудже NGC 205 – сателит на галактика Андромеда.
През годините взиране в звездното небе, тя ще направи още много открития, ще бъде първата жена получила заплата като учен, ще стане първата жена в Англия с позиция в държавната администрация, ще бъде приета за член на Кралското Астрономично Общество, ще стане почетен член на Кралската Ирландска Академия, и ще получи златен медал от Краля на Прусия. Забележителен прогрес за жена, която е стартирала научната си кариера с правене на чай… Но годините взиране в звездното небе са я убедили в едно – една жена може да бъде само и единствено сателит в света на мъжете. И ако не е окована, наказана или преследвана (както са жените сред звездите), то трябва да бъде безкрайно и до гроб благодарна на мъжете, които са й позволили свободата да бъде учен. На мъжете, които са начертали и именували съзвездията там горе, и… улиците тук долу.
Днес 2022 г.
Пътувам в метрото. Тук долу няма звезди за взиране. Повечето хора се взират надолу, в телефоните си. Някои така са се привели над тях, че все едно се молят на мини божество благоволило да се манифестира в четвъртита форма в ръката им. Носа ми потича зад маската – не съм болна, просто смяната на топло и студено има това неприятно въздействие върху носната ми лигавица. Не смея да си сваля маската и да си избърша носа, затова вдигам глава нагоре с надежда гравитацията да спаси положението. Над главата ми карта на метрото с всички спирки. Зачитам се. Започвам да броя. Възмущавам се.
- 47 метростанции
- 12 носят имена на мъже
- 1 носи имена на жена
Е бива ли!? Чувствам се като… Каролин, когато е наблюдавала митичните подвизи на мъжки божества в астрономичните карти от 18 век.
Каролин. 1846 г.
„Аз съм нищо. Съвсем нищо не съм направила. Всичко, което съм и всичко което знам го дължа на моя брат. Аз съм инструмент, който той настрои според своите нужди.“
и
“Не съм направила нищо повече за брат ми от това, което прави едно добре обучено куче, тоест изпълнявах командите му.“
Ваня. 2022 г.
Уране, така докато се разхождаш из Телец, би ли дал едно рамо за промяна в съзнанието на жените? Или ще е по-лесно да променим имената на метростанциите?
…
Уран е планетата, която преобръща разбирането за света на астрономите, отваря вратите на научния прогрес и индустриалната революция, и развълнува Западната астрологична мисъл. Седмата планета в Слънчевата система е вече факт, много по-лесно смилаем отколкото предходни открития като това на Коперник, че центъра на Земята не е центъра на вселената, или това на Галилей, че Венера има фази като Луната, или това на Кеплер, че орбитите на планетите не са идеални кръгове, а елипси с два фокуса в единия от които е Слънцето. В края на 18 век света е забързал своето темпо и доста по-лесно приема промяната. И все пак Уран създава известно суетене.
Първо, френските астрономи не виждат никаква основателна причина новооткритата планета да носи името на английски крал – англичаните какво, искат да окупират и небето ли?! В името на традицията, умните и влиятелни умове предлагат новата планета да се казва Целус. Така както татко Сатурн е планетата след сина Юпитер, старшинството изисква таткото на Сатурн да застане след него във фамилната космическа линия. По незнайни поне за мен причини, Йохан Елърт Боуд, астрономът изчислил орбитата на планетата, предлага името Уран. Гръцкия вместо Римски татко на Бога на времето. По още по-незнайни причини нарушаването на традицията получава нужното одобрение и така Уран се позиционира като един истински разрушител на статуквото тук долу.
Там горе също проявява своите странности. Оста му на въртене е почти вертикална на осите на останалите планети в Слънчевата система, което означава, че той сякаш се търкаля като кълбо по пода, вместо да се върти в грациозни пируети като пумпал, както си му е реда. Освен всичко останало, по-нататъшни изследвания на планетата разкриват, че Уран има 13 пръстена и 27 Луни. А поне за мен един от най-изумителните факти е, че Урановите Луни носят имената на герои и героини от произведения на Шекспир и Александър Поуп. Значи Уран си върви там горе в компанията на спътнички като Корделия, Офелия, Бианка, Дездемона, Жулиета…
С други думи, ако има някоя планета, която има талант да разбива стереотипи и да преобръща света наопъки, то това е Уран. Голямо преобръщане му трябва на този свят, струва ми се.
Опитвам се да се поставя в обувките на астрономите от онова време, но въображението не ми достига да си представя какво е да си откривател, търпението да се взираш с часове в звездното небе през циклопското око на телескопа или какво е да имаш силата и властта да даваш имена на небесни обекти или. Възможно е чувството, което са изпитвали тези откриватели да е било бого-подобно. Откривателите са се превърнали в създатели. Нямам особени съмнения, че картата на звездното небе е създадена, разграфена и наименована от мъже. И техния мъжки свят на битки и победи е открил в звездното небе едно необятно платно, където тези битки и победи да бъдат увековечени. За съжаление в тази небесна карта почти няма жени. А и малкото, които са получили честта да бъдат изпратени сред небесните герои са или оковани или наказани.
- Андромеда е окована (за наказание на суетната й майка Касиопея)
- Касиопея е на трона си, но нейното наказание е половината година да е провесена с главата надолу
- Плеядите – седемте сестри – са преследвани от ловеца Орион
Така като гледам, остава само съзвездието Дева, но пък ще се съгласите сигурно, че девите са чисти, невинни и работливи същества, което може да се тълкува като „безопасни“.
И все пак… тази карта на небето, тези рисунки и имена – те не са нищо друго, освен плод на нечие въображение, поръбено с амбиция и подплатено с комплекси.
Февруари 2022 г.
Разхождам се по главната улица на Стара Загора. Градът на поетите – така го помня от детството си. И там – тамън на тротоара пред парка – експозиция с биографични данни на Старозагорските поети. Прелитам като развълнувана пеперуда от витрина на витрина и на финала осъзнавам с известна тъга, че сред всички тези имена има само една жена. Сигурно има обяснение ситуацията с поетите да е същата като ситуацията със спирките в метрото. Надали обяснението е, че жените не са писали поезия. И не търся виновни – съвсем не. Просто… установявам с голяма доза обективност, че нещо липсва. От доста отдавна липсва. Промяната е трудно нещо, промяната отнема време. Или изисква радикален подход. Като този на Уран. Или като този на някои по-откровени поетеси като Мая Анджелоу:
“Обичам, когато някое младо момиче сграбчи света за рогата. Животът е кучка. Трябва да излезеш и да сриташ някой задник.”
И аз.